Търговско-икономически отношения

Търговско-икономически отношения между Република България и Туркменистан

1. Стокообмен

(в млн. щ.д.)

ГОДИНИ

СТОКООБМЕН

ИЗНОС

ВНОС

САЛДО

2008

30.740

2.560

28.180

- 25.620

2009

13.650

4.410

9.240

-4.830

2010

19.880

1.520

18.360

- 16.840

2011

45.819

3.360

42.459

- 39.099

2012

62.223

21.940

40.283

- 18.344

2013

79.067

6.999

69.128

- 62.129

2014

76.552

26.220

50.332

- 24.102

2015

18.028

11.093

6.936

4.159

2016

13.283

10.441

2.842

- 7.598

I-VI 2016

2.390

1.718

0.672

1.046

I-VI 2017

5.795

1.235

4.560

- 3.325

При структурния анализ за водещите стоки в двустранната търговия ще отбележим, че най-голям е износът при следните групи стоки: табла; конзоли; пултове; инструменти; и апарати и машини за  измерване; медикаменти; човешка кръв приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели; антисеруми и други кръвни съставки, модифицирани имунологични продукти; хлебарски изделия.

Почти 100 % от вноса (97,1) от Туркменистан за 2015 г. се е формирал от нефтени масла и масла от битуминозни смоли.

През 2016 г. асортиментът на вноса от Туркменистан се е променил както следва:

минерални или химични азотни торове; спално бельо; покривки и кърпи за маса, за тоалет или за кухни; спално бельо.

2. Водещи стоки по внос-износ

Водещи стоки при износ за Туркменистан през 2016 г.

 

Групи стоки

%  дял

Табла, пана, конзоли,  пултове, шкафове  и други подобни, оборудвани с  два  или повече  уреда  за управление или електрическо разпределение, включително тези, в които са вградени инструменти или апарати

36.6

Инструменти, апарати и машини за измерване или контрол, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава; профил-проектори

12.8

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), съставени от смесени или  несмесени продукти, приготвени за терапевтични или  профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно

12.4

Човешка кръв; животинска кръв, приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели; антисеруми и други кръвни съставки, модифицирани имунологични продукти

11.8

Хлебарски, тестени  сладкарски или бисквитени продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули  от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти

10.4

Метли и четки, дори  представляващи части от машини, от апарати или от превозни средства, механични ръчни метли, различни от тези с двигател, четки и метлички от пера; готови глави за четкарски артикули

2.9

Препарати за поддържане хигиената на устната кухина или зъбите, включително  праховете и  пастите  за улесняване прилепването на  зъбните протези; конци, използвани за почистване на зъбите (зъбни конци), пригодени за продажба на дребно

2.8

Препарати за поддържане на косата

2.7

Нашата страна има потенциал да увеличи износа си за Туркменистан на редица стоки и услуги, като: медикаменти; технологични линии за преработка на плодове и зеленчуци; сглобяеми сгради и конструкции; помпи за различен вид течности; електрически акумулатори; кари – високоповдигачи; машини и апарати; сметачни и счетоводни машини; осветителни тела; строителни и туристически услуги; препарати за поддържане на косата; препарати за уста; мебели; дърводелски изделия; готови сосове и препарати за сосове; плодови сокове; замразени зеленчукови смеси, консерви.

Водещи стоки при внос от Туркменистан през 2016 г.

Групи стоки

% дял

Минерални или химични азотни торове

85.7

Спално бельо, покривки и  кърпи за маса, за тоалет или за кухня;

6.5

Памучни тъкани, съдържащи тегловно най-малко  85 % памук, с тегло, непревишаващо 200 g/m2:

4.6

Спално бельо, покривки и  кърпи за маса, за тоалет или за кухня; непригодени за продажба на дребно:

3.1

През 2016 г. се променя характерът на водещите стоки на внос от Туркменистан. Преобладават минерални или химически азотни торове, спално бельо, покривки, памучни тъкани. (За 2015 г. това са нефтени масла и масла от битуминозни минерали, 97.1%).

През юли 2014 г. се проведе бизнес-форум с участие на 25 български фирми и бизнесмени.

След провеждането на Втората МПК се създаде Българо-туркменистанска индустриално търговска палата на реципрочна основа.

От камарата е регистриран търговски дом София в Ашхабад и търговски дом Ашхабад в София. Дейностите на камарата са насочени към културно-хуманитарната област: издаден е албумът за алкетинския кон – национална гордост на Туркменистан.

Издаден е за първи път българо-туркменски разговорник. Разговорникът съдържа кратка справка за двете страни и е стъпка в подобряване на бизнес климата и облекчаване общуването на между двата народа.

Туркменистан не е член е на Световната търговска организация (СТО), но участва в Конференцията на ООН по търговия и развитие.

3. Инвестиции

В областта на инвестициите и смесените предприятия двустранните връзки на практика остават неразвити. Няма открити търговски представителства на териториите на двете страни, но са създадени смесени българско-туркменистански частни фирми и дружества според туркменското законодателство. В процес на преговори е изготвянето на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и меморандум за сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и туркменистанското министерство на икономиката и развитието.

4. Туризъм

Туристическите връзки не са развити между двете страни, както и сътрудничеството в областта на туризма, въпреки подписаното споразумение за туризъм.

Сътрудничеството в тази област след разделянето на бившите МИЕТ и МИЕ е в компетенцията на новосъздаденото Министерството на туризма.

През 2013 г. се проведе обзорно пътуване в Туркменистан за български туристически фирми и журналисти.

Данните за посещенията на туркменистанските граждани с цел туризъм в Република България за  предходните години са следните: през 2011 г. - 267, през 2012 г. - 220. През 2013 г. страната ни е посетена от 611 туркменски граждани,

Почти същото е нивото на туристите за 2014 г. – 548, за 2015 г. - 527.

През 2016 г. Република България е посетена от 562 туркменистански граждани общо, от които:

  • 403 с цел туризъм, от тях:
  • 27 – посещения на близки и роднини;
  • 153 – бизнес посещения;
  • 181 - почивки и възстановителен туризъм;
  • 42 – други;
  • 159 транзитно преминали туркменистански граждани.

5. Договорно-правна база

От 2006 г. насам започна процес на изграждане на договорноправната база на търговско-икономическите отношения между двете страни. През 2008 г. по инициатива на нашата страна са подписани:

  • Меморандум за разбирателство по въпросите за сътрудничество в областта на енергетиката между Република България и Република Туркменистан, който е в сила от датата на подписването 19.12.2008 г.
  • Споразумение между правителството на Република България и Република Туркменистан за икономическо сътрудничество, утвърдено от Министерския съвет с Решение № 244 от 09.04. 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.
  • Меморандум за сътрудничество между министерствата на външните работи на Република България и Република Туркменистан 2007 г.
  • Споразумение за установяване на безвизов режим за гражданите на двете страни, притежатели на дипломатически и служебни паспорти 2009 г.
  • Споразумение за сътрудничество между ТПП на Република България и ТПП на Република Туркменистан 2008 г.
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Туркменистан за сътрудничество в областта на туризма.
  • Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република българия и Министерството на строителството и архитектурата на Туркменистан 2015 г.
  • Споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Република България и Съюза на индустриалците и предприемачите на Туркменистан 2015 г.
  • В областта на двустранните държавни отношения все още действа Договора за дружба и сътрудничество между СССР и НРБ от 1975г. (за гражданско и наказателно право).

На 20 юни 2012 г., в рамките на конференцията на ООН по устойчиво развитие „Рио-20” се проведе среща между президента на Република България г-н Росен Плевнелиев и президента на Туркменистан, г-н Гурбангули Бедирмухамедов.

След провеждането на МПК се създаде Българо-туркменистанска индустриално търговска палата на реципрочна основа.

6. Междуправителствена комисия

Съществена роля за активизирането на връзките между двете страни е отредена на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия за икономическо сътрудничество.

С Решение Министерския съвет от август 2017 г. за председател на българската  част на Комисията е определен министърът на регионалното развитие и благоустройство. За председател на туркменистанската част на Комисията е определен министърът на икономиката и развитието.

На 17-18 март 2016 г. в гр. София се проведе трето заседание на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия. Бяха обсъдени въпроси, свързани със строителния бизнес, и иновационните технологии. Паралелно със заседанието се проведе бизнес-форум.

Четвъртото заседание е планирано да се проведе през 2018 година.

7. Посещения и срещи

През 2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма взе участие в поредния форум по енергетика в Ашхабад.

На 20 юни 2012 г., в рамките на конференцията на ООН по устойчиво развитие „Рио-20” е проведена среща между президента на Република България г-н Росен Плевнелиев и президента на Туркменистан, г-н Гурбангули Бедирмухамедов

През август 2015 г. министър-председателят на Република България посети Ашхабад.

През февруари 2016 г., туркменистанска делегация посети гр. София по покана на председателя на българската част на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия. Акцент на посещението бяха иновативните технологии и дейността на Техно парк София.

През март 2011 г. в София се проведе първото заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество.

Председател на българската част е Министърът на икономиката и енергетиката. Председател на туркменската част на Комисията е г-н Бабамират Таганов, министър на икономиката и развитието на Туркменистан.

На заседанието бяха набелязани редица мероприятия за активизиране на българо-туркменските икономически отношения а именно: в областта на развитие на търговско-икономическото сътрудничество,  в сферата на горивно-енергийния комплекс.

Комисията предложи засилване на сътрудничеството по следните направления

  • Обмен на информация за областите на диверсификация на енергийните доставки, стимулиране на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.
  • Реализиране на важни инфраструктурни енергийни проекти
  • Обучение на специалисти в енергийната сфера
  • Организиране на двустранни и международни конференции, семинарии изложения  в областта на енергетиката;

Комисията предложи засилване на сътрудничеството по следните направления в земеделието:

Туркменистан

 

  • Активизиране сътрудничеството в областта на производството и защитата на растенията, отглеждането на сортове лозя и овощни насаждения, подходящи за условията  в двете държави
  • Въпроси, отнасящи се към фитосанитарното дело
  • Активизиране сътрудничеството в областта на ветеринарното дело и в частност обучения на специалисти в областите на особено опасните паразито-зоонози, контрол на хранителни продукти от животински произход

С цел развитие на договорно-правната база се обсъжда целесоъбразността за изготвяне на Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имотите.

Министерството икономиката и енергетика на Република България и Министерството на външноикономическите връзки и търговията на Туркменистан са създали Работна група от експерти на двете държави за проучване възможностите за увеличаване на взаимната търговия.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и министърът на икономиката и развитието на Туркменистан Бабамират Таганов откриха Втората сесия на българо-туркменистанската междуправителствена комисия в град Ашхабад, Туркменистан.

"Българският бизнес проявява засилен интерес към динамично развиващата се икономика в Централно-азиатската държава и има готовност да се включи в актуални проекти с доставки, строителство и услуги", обяви министър Стойнев пред министър Таганов.

През  2013 г. вносът на стоки от Туркменистан е нараснал с над 80 на сто спрямо 2012г. Това стана ясно на заседанието на Министерски съвет. Стокообменът ни със страната бележи ръст от над 27%, като неговата стойност възлиза на 76, 127 млн. долара. Според данните на Министерство на икономиката и енергетиката, най-голям дял от туркменистанските продукти на пазара у нас имат нефтените и битоминозните масла, както и енергоносителите. Износът на български стоки за азиатската страна възлиза на близо 6,999 млн. долара.

 

Туркменистанската страна представи проекти в сферата на жилищно строителство, пътна инфраструктура, пристанища, развитие на енергийна и газова инфраструктура, нефтохимическа индустрия, селско стопанство, в които да участват български компании. Дискутирани са възможностите и за доставка на български машини и оборудване за развитие на франително-всуковата промишленост в Туркменистан. Силен е интересът и към опита на Национална компания "Индустриални зони", предвид намеренията на Туркменистан за развитие на специална икономическа зона на Каспийско море "Аваза" - център на туризма и високите технологии.

По инициатива на българския бизнес е обсъдено и създаването на съвместна търговска палата и "Търговски дом" – български в Ашхабад и туркменистански в България, които да улеснят контактите между двете страни и директния обмен на информация относно търгове, обществени поръчки и съвместни проекти.

В рамките на междуправителствената сесия министър Драгомир Стойнев проведе работни срещи с министъра на търговията и външноикономическите отношения на Туркменистан – г-н Баяр Абаев, с министъра на нефтената и газова промишленост и минералните ресурси г-н Мухамметнур Халилов, и министъра на енергетиката г-н Гелди Сариев.

Българо-тукменистанската междуправителствена комисия се провежда 4 години след първата сесия в София. В нея участваха представителите на българските компании, включени в бизнес делегацията. Представители на 20 компании от различни области - пътно строителство, козметика, машиностроене, изграждане на пристанища и рибовъдни ферми, транспорт, продукти на българската отбранителна промишленост ще имат възможност да осъществят контакти с партньори от Туркменистан. След приключване на сесията на Междуправителствената комисия се проведе и бизнес форум. В него участваха министърът на икономиката и развитието Бабамират Таганов, както и председателят на търговско-промишлената Александър Дадаев и научния секретар на Туркменистанската академия на науките Юсул Хекиров. Българският бизнес представи и конкретни проекти в областта на рибното производство, пътно строителството и изграждането на предприятие за козметика.

България има интерес нейни фирми да търсят и добиват нефт и природен газ в Туркменистан, както и да внася туркменско синьо гориво по Транскаспийския газопровод, заяви премиерът Бойко Борисов по време на срещата си в Ашхабад с президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов.

"Реализирането на Транскаспийския газопровод ще даде възможност за доставка на природен газ от Туркменистан за България чрез интерконекторните връзки с Турция и Гърция. Това ще бъде сериозна стъпка за постигането на реална диверсификация на източниците за доставки на газ за страната ни“, заяви Борисов, цитиран от правителствената пресслужба във вторник.

С Бердимухамедов са обсъдили възможностите за задълбочаването на сътрудничеството между България и Туркменистан в областта на енергетиката. Борисов е подчертал важното значение на Туркменистан за енергийната сигурност на Европейския съюз, включително и на България, в контекста на възможността за диверсификация на източниците и пътищата на доставка на природен газ за Европа чрез реализирането на Транскаспийския газопровод.

Българският министър-председател изразил и интерес към възможностите за участие на български компании в проучването и добива на нефт и природен газ, както и в изграждането и техническото обслужване на електроенергийната, газова и нефтената инфраструктура на територията на Туркменистан.

От своя страна президентът Бердимухамедов посочил необходимостта от засилване на икономическите връзки и двустранната търговия между двете държави. По думите му, Туркменистан цени изключително високо България и има готовност за засилване на сътрудничеството и инвестициите със страната ни.

Борисов е посочил, че българските строителни фирми разполагат със значителен капацитет и опит, който може да бъде използван изключително успешно в изграждането на инфраструктурата на Туркменистан и в реализираните мащабни строителни програми.

Двамата лидери са обсъдили и възможностите за съвместни действия в областта на международния транспорт и по-активното използване на потенциала и големия ресурс на българските черноморски пристанищни терминали и развитието им като интермодални центрове за транзитните превози на товари от Западна и Централна Европа през Черно море към Азия.

Според Бойко Борисов, има потенциална възможност за развиване на редовен товарен железопътен превоз Варна – Туркменбаши през Поти, Тбилиси и Баку.

Борисов и Бердимухамедов са дискутирали и необходимостта съвместни действия в сферите на туризма, образованието, науката и културата, включващи обмяна на опит, обучение на специалисти и инвестиции в конкретни проекти.

В рамките на работата на правителствената делегация изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Мариета Захариева е подписала споразумение за сътрудничество с председателя на Съюза на предприемачите и индустриалците на Туркменистан Александър Дадаев, съобщиха от агенцията.

Двете институции ще насърчават организацията на бизнес форуми, конференции, семинари, изложби, кръгли маси и посещения на делегации. Те ще подкрепят установяването на директни бизнес контакти, осъществяване на инвестиционни проекти и създаване на съвместни предприятия в областта на селското стопанство, хранителната промишленост, шивашката индустрия и леката промишленост.

Министър-председателят Бойко Борисов изрази специална благодарност към Бердимухамедов за поканата за това официално посещение, което е първа официална визита на български премиер в Ашхабад. Двамата лидери заявиха категоричното си намерение двустранният диалог да придобие регулярен характер.

 

По покана на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на тридневно посещение в страната пристига делегация от Туркменистан, водена от Шамухаммет Дурдылыев – заместник-председател на Кабинета на министрите, отговарящ за строителството. 

В състава на чуждестранната делегация са включени председателя на Държавния комитет по спорта Какабай Сейдов, заместник-кмета на Ашхабад Мухамметгельды Юсупов, заместник-министъра на комуналното стопанство Атамурат Реджепов, заместник-министъра на строителството и архитектурата Парахат Мяликгулыев, заместник-министъра на селското и водното стопанство Максатмырат Атаев и заместник-председателя на държавния концерн „Туркменавтоеллары“. 

В рамките на посещението в страната ни те ще проведат срещи с представители на българското правителство. Членовете на делегацията от Туркменистан ще посетят инфраструктурни обекти, хранителни, спортни и исторически обекти.
 
                            13 януари 2016
 
 

Развитието на инфраструктурата и възможностите за сътрудничество в тази сфера бяха сред акцентите в разговора на министър-председателя Бойко Борисов със заместник-председателя на Кабинета на министрите на Туркменистан Шамухамет Дурдилиев. Той и водена от него делегация е на тридневно посещение в България по покана на министър Лиляна Павлова, информират още от пресцентъра на МС.


По време на срещата в Министерския съвет г-н Дурдилиев изрази силното си впечатление от реализацията на проекта за изграждане на метрото в София. Премиерът Борисов изтъкна сериозната работа на кабинета за подобряване на инфраструктурата в страната и същевременно посочи и други възможности за партньорство с Туркменистан в сектори като селско стопанство, спорт, строителство и доставка на строителни материали.


В рамките на пленарните разговори между двете делегации вицепремиерът Томислав Дончев подчерта, че е създадена базата за развитието на добрите отношения между двете страни и посещението на туркменската делегация ще позволи тези отношения да бъдат надградени.


Министърът на външните работи Даниел Митове отбеляза, че се организира посещение на президента на Туркменистан в България, което се уговаря от 2012 г. и вероятно ще се осъществи след провеждане на заседание на Българо-туркменистанската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество в началото на месец март 2016 г.

                                                                                     

През февруари 2016 г., туркменистанска делегация посети гр. София по покана на председателя на българската част на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия. Акцент на посещението бяха иновативните технологии и дейността на Техно парк София.