Търговско-икономически отношения

Търговско-икономически отношения между Република България и Туркменистан

1. Стокообмен

(в млн. щ.д.)

ГОДИНИ

СТОКООБМЕН

ИЗНОС

ВНОС

САЛДО

2005

80

77

3

+74

2006

304

296

8

+288

2007

96

96

0

+96

2008

30 740

2 560

28 180

- 25 620

2009

13 650

4 410

9 240

-4 830

2010

19 880

1 520

18 360

- 16 840

2011

45 819

3 360

42 459

- 39 099

2012

62 223

21 940

40 283

- 18 344

2013

79 067

6 999

69 128

- 62 129

2014

76 552

26 220

50 332

- 24 102

2015

18 028

11 093

6 936

4 159

I-VI 2015

6 385

4 893

1 492

3 401

I-VI 2016

2 390

1 718

672

1 422

При структурния анализ за 80-те водещи стоки ще отбележим, че най-голям е износът при следните групи стоки: цигари и тютневи изделия, табла, конзоли, пултове, инсектициди, медикаменти, препарати от човешка или животинска кръв, апарати и машини за измерване.

Почти 100% от вноса (97.1) от Туркменистан се формира от позиции нефтени масла и масла от битуминозни смоли.

2. Водещи стоки по внос-износ

Водещи стоки при износ за Туркменистан през 2015 г.

Туркменистан

 

Износ от България, групи стоки

%  дял

Пури, пурети и цигари от тютюн или заместители на тютюна

21.9

Табла, пана, конзоли, пултове

12.8

Инсектициди, отрови за  гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията, дезинфекционни средства и други подобни

12.4

Медикаменти

11.8

Инструменти, апарати  и машини за измерване или контрол, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава; профилпроектори:

10.4

Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали / с изключение на сгъстените или втечнени газове /, от чугун, желязо или стомана, с вместимост над 3001, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицов

5.5

Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните  телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за  телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони:

3.5

Човешка кръв; животинска кръв, приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели; антисеруми и други кръвни съставки, модифицирани имунологични продукти,

2.9

 

Водещи стоки при внос от Туркменистан през 2015 г.

Внос от Туркменистан, групи стоки

% дял

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

97.1


Нашата страна има потенциал да увеличи износа си за Туркменистан на редица стоки и услуги, като: медикаменти;технологични линии за преработка на плодове и зеленчуци; сглобяеми сгради и конструкции; помпи за различен вид течности; електрически акумулатори; кари – високоповдигачи; машини и апарати; сметачни и счетоводни машини; осветителни тела; строителни и туристически услуги; препарати за поддържане на косата; препарати за уста; мебели; дърводелски изделия; готови сосове и препарати за сосове; плодови сокове; замразени зеленчукови смеси, консерви и др.

През м. юли 2014 г. се проведе бизнес-форум с участие на 25 български фирми и бизнесмени.

След провеждането на МПК се създаде Българо-туркменистанска индустриално търговска палата на реципрочна основа.

От камарата е регистриран търговски дом София в Ашхабад и търговски дом Ашхабад в София. Дейностите на камарата са насочени към културно-хуманитарната област: издаден е албумът за алкетинския кон – национална гордост на Туркменистан.

Издаден е за първи път българо-туркменски разговорник. Разговорникът съдържа кратка справка за двете страни и е стъпка в подобряване на бизнес климата и облекчаване общуването на между двата народа.

Туркменистан не е член е на Световната търговска организация (СТО), но участва в Конференцията на ООН по търговия и развитие.

3. Инвестиции

В областта на инвестициите и смесените предприятия двустранните връзки на практика остават неразвити. Няма открити търговски представителства на териториите на двете страни, но са създадени смесени българско-туркменистански частни фирми и дружества според туркменското законодателство. В процес на преговори е изготвянето на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и меморандум за сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и туркменистанското министерство на икономиката и развитието.

4. Туризъм

Не са развити туристически връзки между двете страни, както и сътрудничеството в областта на туризма. През 2013 г., с цел туризъм, страната ни е посетена от 611 туркменски граждани, за сравнение с предните години - през 2011 г. от 267, през 2012 г. от 220. Почти същото е нивото на туристите за 2014 година – 682.

Сътрудничеството в тази област след разделянето на бившите МИЕТ и МИЕ е в компетенцията на Министерството на туризма.

5. Договорно-правна база

От 2006 г. насам започна процес на изграждане на договорноправната база на търговско-икономическите отношения между двете страни. През 2008 г. по инициатива на нашата страна са подписани:

Туркменистан

 

  • Меморандум за разбирателство по въпросите за сътрудничество в областта на енергетиката между Република България и Република Туркменистан , който е в сила от датата на подписването 19.12.2008 г.
  • Споразумение между правителството на Република България и Република Туркменистан за икономическо сътрудничество, утвърдено от Министерския съвет с Решение № 244 от 9.04. 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.
  • Меморандум за сътрудничество между министерствата на външните работи на Република България и Република Туркменистан 2007 г.
  • Споразумение установяване на безвизов режим за гражданите на двете страни, притежатели на дипломатически и служебни паспорти 2009 г.
  • Споразумение за сътрудничество между ТПП на Република България и ТПП на Република Туркменистан 2008 г.
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Туркменистан за сътрудничество в областта на туризма.
  • През 2015 се осъществи официално посещение на Премиер-министъра на Република България в Туркменистан и бяха подписани две Споразумения:
  • между МРРБ и туркменистанското министерство на строителството и архитектурата
  • между ИАНМСП и Съюза на предприемачите и индустриалците на Туркменистан.

В областта на двустранните държавни отношения все още действа договора за Дружба и сътрудничество между СССР и НРБ от 1975г. (за гражданско и наказателно право).

На 20 юни 2012 г., в рамките на конференцията на ООН по устойчиво развитие „Рио-20” се проведе среща между президента на Република България г-н Росен Плевнелиев и президента на Туркменистан, г-н Гурбангули Бедирмухамедов.

През м. февруари 2016 г. делегация под ръководството на министъра на строителството и архитектурата на Туркменистан бе на официално посещение по покана на министъра на регионалното развитие на България.

След провеждането на МПК се създаде Българо-туркменистанска индустриално търговска палата на реципрочна основа.

6. Междуправителствена комисия

Съществена роля за активизирането на връзките между двете страни е отредена на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия за икономическо сътрудничество.

През м. март 2011 година в София се проведе първата сесия на Българо-туркменистанската  междуправителствена комисия, която беше на високо равнище.

През м. юли на 2014 година в Ашхабад се проведе втората сесия на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Р. България и Туркменистан.

С РМС № 136/04.03.2015 г.за председател на българската  част на Българо-туркменистанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество е определен Министърът на регионалното развитие и благоустройство г-жа Лиляна Павлова.

На 17-18 март 2016 г. в София се проведе Третата сесия на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Република България и Туркменистан

 

 

 

Търговско-икономически отношения между Република България и Туркменистан

1. Стокообмен

(в млн. щ.д.)

Години

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2008

30.74

2.56

28.18

-25.62

2009

13.65

4.41

9.24

-4.83

2010

19.88

1.52

18.36

-16.84

2011

46.23

3.54

42.69

-39.15

2012

62.22

21.94

40.28

-18.34

2013

76.13

6.999

69.13

-62.13

2. Водещи стоки по внос-износ

Водещи стоки при износ за Туркменистан през 2013 г.

Износ от България, групи стоки

Отн. дял, %

Пури, пурети и цигари от тютюн или заместители на тютюна

47.8

Табла, пана, конзоли, пултове за управление и разпределение на електричество

11.3

Медикаменти, съставени от смесени или не смесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели

6.3

Хлябарски, тестени и сладкарски изделия

5.8

Човешка кръв, животинска кръв, приготвена за терапевтивтични, профилактични или диагностични цели; антисеруми и др. кръвни съставки, модифицирани имунологични продукти

4.6

Жици, кабели, (вкл. коаксиални кабели) и др. изолирани електрически проводници, кабели от оптични влакна

2.1

Водещи стоки при внос от Туркменистан през 2013 г.

 

Внос от Туркменистан, групи стоки

Отн. дял, %

Нефтени масла и масла от битуминизирани материали

91.4

Памучни прежди

1.3

През изминалата година стокообменът е нараснал с 27,6%, но салдото остава в полза на Туркменистан.

При структурният анализ се забелязва, че най-голям е износът при група стоки: Пури, пурети и цигари от тютюн, табла, пана, конзоли, пултове за управление и разпределение на електричество, на лекарствени средства и медикаменти. Над 93% от вноса от Туркменистан се формира от нефтени масла.

Общото незадоволителното състояния на взаимния стокообмен се дължи главно на трудните комуникационни връзки между двете страни, липсата на достоверна информация за възможностите за бизнес, голямата конкуренция от съседни на Туркменистан страни за стоки от българския износ, ниското ниво на платежоспособно лично и производствено потребление и трудния достъп до конвертируема валута.

Реална валутна политика в Туркменистан не съществува. Свободна продажба на валута за населението и юридическите лица има само на определен брой обменни бюра. Държавата контролира обменния курс. От 01 януари 2009 г. с указ на Президента е извършена деноминация на националната валута манат в съотношение  5000 стар копюр за 1 нов манат. Обменният курс е 4.7 манат за 1 USD.

Глобалната икономическа криза оказва слабо влияние върху икономическото развитие на Туркменистан. Основна причина за подобна "устойчивост" на туркменистанската икономика са нейните затвореност и не добре развити все още  на пазарни отношения. Те предопределят на финансовите потоци вътре в страната и запазване в тайна на всички валутни постъпления. Страната не е интегрирана в световната икономика, а финансовият сектор е най-слабо развит в сравнение с финансовите системи на всички други държави в рамките на бившия СССР. Други фактори, поради които туркменистанската икономика е в състояние безболезнено да преживее кризисния период са твърдото държавно регулиране, както и значителните приходи от експорта на природен газ.

Привлечените инвестиции са в рамките на статистически незначителни и не влизат в официалните статистически значими данни.

Туристически връзки между двете страни макар и бавно, бележат динамика по отношение на договорноправната база – подписано е двустранно Споразумение за сътрудничеството в областта на туризма между България Туркменистан и е в сила от 27.08.2009 г.

Туркменистан не е член и не e подавал молба за членство в Световната търговска организация - СТО. През 1992 г. е поискан, но не е получен статут на наблюдател в СТО.

Двустранното икономическото сътрудничество с Туркменистан в перспектива се осъществява в рамките на приетата стратегия на ЕС за Централна Азия. Основната цел на стратегията е да се подобри достъпа до съществуващите инфраструктури и да се развият нови пътища за доставка на енергопродукти към Европа.

Използването на перспективните възможности за осигуряване на алтернативни източници на енергоресурси при осъществяване на трансконтиненталните инфраструктурни проекти трябва да бъде основното направление на икономическото сътрудничеството между България и Туркменистан.

Като непосредствени задачи на икономическото сътрудничество с Туркменистан на настоящия етап могат да се посочат:

 

  • активизиране на стопанския диалог между двете страни на държавно и предприемаческо равнище;
  • развитие на сътрудничеството в областта на услугите – транспорт, туризъм, строителство;
  • провеждане на преговори за подписване на спогодби в областта на туризма, културно и научно сътрудничество, избягване на двойно данъчно облагане, образованието;
  • установяване и поддържане на активни контакти, консултации и взаимодействие с Туркменистан по въпросите на енергийните проекти и доставки;
  • проучване условията на туркменистанския пазар и възможностите за реализация на български стоки.

Конкретно, сътрудничеството в областта на енергетиката следва да се насочи към:

  • проучване на възможностите за доставка на определени количества природен газ от Туркменистан за България. Русия не е дала съгласие за използване на преносната мрежа на "Газпром";
  • да се обсъдят възможностите за участие на български компании в проучването и добива на нефт и природен газ, както и в изграждането и техническото обслужване на електроенергийната, газова и нефтената инфраструктура.

3. Инвестиции

В областта на инвестициите и смесените предприятия двустранните връзки между България и Туркменистан не са развити.

4. Туризъм

В областта на туризма двустранните връзки между България и Туркменистан са слабо развити. През 2013 г., с цел туризъм страната ни е посетена от 611 туркменистански граждани, за сравнение с предните, през 2011 г. от 267, през 2012г. от 220 г.

5. Договорно-правна база

От 2006 г. насам започна процес на изграждане на договорно-правната база на търговско-икономическите отношения между двете страни. През 2008 г. по инициатива на нашата страна са подписани:

  • Меморандум за разбирателство по въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката между Република България и Туркменистан, който е в сила от датата на подписването 19.12.2008 г.;
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Туркменистан за сътрудничество в областта на туризма;
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Туркменистан за икономическо сътрудничество (Утвърдено с РМС № 244 от 9.04.2009 г. Издадено от Министерството на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2009 г., в сила от 2.06.2009 г.).

В областта на гражданското между Република България и Република Туркменистан е в сила: Договор между НРБ и СССР от 19.02.1975 г. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела

6. Междуправителствена комисия

През март 2011 г. в София се проведе първото заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество.

Председател на българската част е Министърът на икономиката и енергетиката. Председател на туркменската част на Комисията е г-н Бабамират Таганов, министър на икономиката и развитието на Туркменистан.

На заседанието бяха набелязани редица мероприятия за активизиране на българо-туркменските икономически отношения а именно: в областта на развитие на търговско-икономическото сътрудничество,  в сферата на горивно-енергийния комплекс.

Комисията предложи засилване на сътрудничеството по следните направления

  • Обмен на информация за областите на диверсификация на енергийните доставки, стимулиране на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.
  • Реализиране на важни инфраструктурни енергийни проекти
  • Обучение на специалисти в енергийната сфера
  • Организиране на двустранни и международни конференции, семинарии изложения  в областта на енергетиката;

Комисията предложи засилване на сътрудничеството по следните направления в земеделието:

Туркменистан

 

  • Активизиране сътрудничеството в областта на производството и защитата на растенията, отглеждането на сортове лозя и овощни насаждения, подходящи за условията  в двете държави
  • Въпроси, отнасящи се към фитосанитарното дело
  • Активизиране сътрудничеството в областта на ветеринарното дело и в частност обучения на специалисти в областите на особено опасните паразито-зоонози, контрол на хранителни продукти от животински произход

С цел развитие на договорно-правната база се обсъжда целесоъбразността за изготвяне на Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имотите.

Министерството икономиката и енергетика на Република България и Министерството на външноикономическите връзки и търговията на Туркменистан са създали Работна група от експерти на двете държави за проучване възможностите за увеличаване на взаимната търговия.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и министърът на икономиката и развитието на Туркменистан Бабамират Таганов откриха Втората сесия на българо-туркменистанската междуправителствена комисия в град Ашхабад, Туркменистан.

"Българският бизнес проявява засилен интерес към динамично развиващата се икономика в Централно-азиатската държава и има готовност да се включи в актуални проекти с доставки, строителство и услуги", обяви министър Стойнев пред министър Таганов.

През изминалата 2013 г. вносът на стоки от Туркменистан е нараснал с над 80 на сто спрямо 2012г. Това стана ясно на заседанието на Министерски съвет. Стокообменът ни със страната бележи ръст от над 27%, като неговата стойност възлиза на 76, 127 млн. долара. Според данните на Министерство на икономиката и енергетиката, най-голям дял от туркменистанските продукти на пазара у нас имат нефтените и битоминозните масла, както и енергоносителите. Износът на български стоки за азиатската страна възлиза на близо 6,999 млн. долара.

 

Туркменистанската страна представи проекти в сферата на жилищно строителство, пътна инфраструктура, пристанища, развитие на енергийна и газова инфраструктура, нефтохимическа индустрия, селско стопанство, в които да участват български компании. Дискутирани са възможностите и за доставка на български машини и оборудване за развитие на франително-всуковата промишленост в Туркменистан. Силен е интересът и към опита на Национална компания "Индустриални зони", предвид намеренията на Туркменистан за развитие на специална икономическа зона на Каспийско море "Аваза" - център на туризма и високите технологии.

По инициатива на българския бизнес е обсъдено и създаването на съвместна търговска палата и "Търговски дом" – български в Ашхабад и туркменистански в България, които да улеснят контактите между двете страни и директния обмен на информация относно търгове, обществени поръчки и съвместни проекти.

В рамките на междуправителствената сесия министър Драгомир Стойнев проведе работни срещи с министъра на търговията и външноикономическите отношения на Туркменистан – г-н Баяр Абаев, с министъра на нефтената и газова промишленост и минералните ресурси г-н Мухамметнур Халилов, и министъра на енергетиката г-н Гелди Сариев.

Българо-тукменистанската междуправителствена комисия се провежда 4 години след първата сесия в София. В нея участваха представителите на българските компании, включени в бизнес делегацията. Представители на 20 компании от различни области - пътно строителство, козметика, машиностроене, изграждане на пристанища и рибовъдни ферми, транспорт, продукти на българската отбранителна промишленост ще имат възможност да осъществят контакти с партньори от Туркменистан. След приключване на сесията на Междуправителствената комисия се проведе и бизнес форум. В него участваха министърът на икономиката и развитието Бабамират Таганов, както и председателят на търговско-промишлената Александър Дадаев и научния секретар на Туркменистанската академия на науките Юсул Хекиров. Българският бизнес представи и конкретни проекти в областта на рибното производство, пътно строителството и изграждането на предприятие за козметика.

България има интерес нейни фирми да търсят и добиват нефт и природен газ в Туркменистан, както и да внася туркменско синьо гориво по Транскаспийския газопровод, заяви премиерът Бойко Борисов по време на срещата си в Ашхабад с президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов.

"Реализирането на Транскаспийския газопровод ще даде възможност за доставка на природен газ от Туркменистан за България чрез интерконекторните връзки с Турция и Гърция. Това ще бъде сериозна стъпка за постигането на реална диверсификация на източниците за доставки на газ за страната ни“, заяви Борисов, цитиран от правителствената пресслужба във вторник.

С Бердимухамедов са обсъдили възможностите за задълбочаването на сътрудничеството между България и Туркменистан в областта на енергетиката. Борисов е подчертал важното значение на Туркменистан за енергийната сигурност на Европейския съюз, включително и на България, в контекста на възможността за диверсификация на източниците и пътищата на доставка на природен газ за Европа чрез реализирането на Транскаспийския газопровод.

Българският министър-председател изразил и интерес към възможностите за участие на български компании в проучването и добива на нефт и природен газ, както и в изграждането и техническото обслужване на електроенергийната, газова и нефтената инфраструктура на територията на Туркменистан.

От своя страна президентът Бердимухамедов посочил необходимостта от засилване на икономическите връзки и двустранната търговия между двете държави. По думите му, Туркменистан цени изключително високо България и има готовност за засилване на сътрудничеството и инвестициите със страната ни.

Борисов е посочил, че българските строителни фирми разполагат със значителен капацитет и опит, който може да бъде използван изключително успешно в изграждането на инфраструктурата на Туркменистан и в реализираните мащабни строителни програми.

Двамата лидери са обсъдили и възможностите за съвместни действия в областта на международния транспорт и по-активното използване на потенциала и големия ресурс на българските черноморски пристанищни терминали и развитието им като интермодални центрове за транзитните превози на товари от Западна и Централна Европа през Черно море към Азия.

Според Бойко Борисов, има потенциална възможност за развиване на редовен товарен железопътен превоз Варна – Туркменбаши през Поти, Тбилиси и Баку.

Борисов и Бердимухамедов са дискутирали и необходимостта съвместни действия в сферите на туризма, образованието, науката и културата, включващи обмяна на опит, обучение на специалисти и инвестиции в конкретни проекти.

В рамките на работата на правителствената делегация изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Мариета Захариева е подписала споразумение за сътрудничество с председателя на Съюза на предприемачите и индустриалците на Туркменистан Александър Дадаев, съобщиха от агенцията.

Двете институции ще насърчават организацията на бизнес форуми, конференции, семинари, изложби, кръгли маси и посещения на делегации. Те ще подкрепят установяването на директни бизнес контакти, осъществяване на инвестиционни проекти и създаване на съвместни предприятия в областта на селското стопанство, хранителната промишленост, шивашката индустрия и леката промишленост.

Министър-председателят Бойко Борисов изрази специална благодарност към Бердимухамедов за поканата за това официално посещение, което е първа официална визита на български премиер в Ашхабад. Двамата лидери заявиха категоричното си намерение двустранният диалог да придобие регулярен характер.

 

По покана на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на тридневно посещение в страната пристига делегация от Туркменистан, водена от Шамухаммет Дурдылыев – заместник-председател на Кабинета на министрите, отговарящ за строителството. 

В състава на чуждестранната делегация са включени председателя на Държавния комитет по спорта Какабай Сейдов, заместник-кмета на Ашхабад Мухамметгельды Юсупов, заместник-министъра на комуналното стопанство Атамурат Реджепов, заместник-министъра на строителството и архитектурата Парахат Мяликгулыев, заместник-министъра на селското и водното стопанство Максатмырат Атаев и заместник-председателя на държавния концерн „Туркменавтоеллары“. 

В рамките на посещението в страната ни те ще проведат срещи с представители на българското правителство. Членовете на делегацията от Туркменистан ще посетят инфраструктурни обекти, хранителни, спортни и исторически обекти.
 
                            13 януари 2016
 
 

Развитието на инфраструктурата и възможностите за сътрудничество в тази сфера бяха сред акцентите в разговора на министър-председателя Бойко Борисов със заместник-председателя на Кабинета на министрите на Туркменистан Шамухамет Дурдилиев. Той и водена от него делегация е на тридневно посещение в България по покана на министър Лиляна Павлова, информират още от пресцентъра на МС.


По време на срещата в Министерския съвет г-н Дурдилиев изрази силното си впечатление от реализацията на проекта за изграждане на метрото в София. Премиерът Борисов изтъкна сериозната работа на кабинета за подобряване на инфраструктурата в страната и същевременно посочи и други възможности за партньорство с Туркменистан в сектори като селско стопанство, спорт, строителство и доставка на строителни материали.


В рамките на пленарните разговори между двете делегации вицепремиерът Томислав Дончев подчерта, че е създадена базата за развитието на добрите отношения между двете страни и посещението на туркменската делегация ще позволи тези отношения да бъдат надградени.


Министърът на външните работи Даниел Митове отбеляза, че се организира посещение на президента на Туркменистан в България, което се уговаря от 2012 г. и вероятно ще се осъществи след провеждане на заседание на Българо-туркменистанската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество в началото на месец март 2016 г.

                                                                                       14.01.2016