Световно наследство в Туркменистан

 

Държавен исторически и културен парк Древен Мерв


                                      

Мерв (State Historical and Cultural Park “Ancient Merv”) е най-старият и най-добре запазен град-оазис по пътя на коприната в Централна Азия. Останките в този огромен оазис са с четири хилядолетна история. Редица монументи могат все още да бъдат видени, особено от последните две хилядолетия. Градовете в оазиса Мерв оказват значително влияние върху културите в Централна Азия и Иран в продължение на четири хилядолетия. По-специлно град Селджук оказва влияние върху архитектурата, архитектурната декорация, напредъка на науката и културното развитие. Поредицата от градове, техните укрепления и градоустройствен план са изключително свидетелство за цивилизациите в Централна Азия в продължение на няколко хилядолетия.

Куня Ургенч

                                                  

 

Куня Ургенч (Kunya-Urgench) е разположена в северозападен Туркменистан, на левия бряг на река Аму Даря. Ургенч е бил столица на област Хорезма при управлението на империята на Ахеменидите. Старият град съдържа редица монументи, основно изградени в периода между единадесети и тринадесети век, включително джамия, портите на хан за пренощуване на кервани, крепост, гробници и минаре с височина от шестдесет метра. Монументите свидетелстват за изключителните постижения на тази цивилизация в областта на архитектурата и художественото майсторство. Нейното влияние достига и до ранния Иран, като повлиява и по-късната архитектура на Могулите в Индия през шестнадесети век. Традиционната архитектура на Куня Ургенч със своя дизайн и майсторски техники оказва влияние върху региона в южна и югоизточна посока. Обектът е изключително свидетелство за културните традиции на това ислямско общество и неговите монументи, съхранени в отлично състояние. Цивилизацията, която създава този център, е изчезнала, но повечето посетители на Куня Ургенч са всъщност поклонници от този регион.

Партянска крепост при Ниса

                           

 

Партянската крепост при Ниса (Parthian Fortresses of Nisa) е разположена на два хълма, Стара и Нова Ниса, което свидетелства, че обектът е бил един от най-ранните и важни градове в Партянската империя – основна сила от средата на трети век сл.Хр. В тази местност се съхраняват неразкопаните останки на цивилизация, която изкусно съчетава елементи от своята традиционна култура с такива от Запада, които принадлежат на цивилизациите на римляните и елините. Археологическите разкопки в две части от обекта разкриват богато декорирана архитектура, от която става видно, че сградите са били с жилищни, религиозни и държавнически функции. Разположена на кръстопътя на важни търговски и стратегически пътища, тази мощна империя възпира римската експанзия и в същото време е важен социален и търговски център, свързващ Изтока със Запада и Севера с Юга. Съхранилите се останки свидетелстват за неговата политическа и икономическа мощ и са доказателство за съществуващите в този период социални контакти между културите на Централна Азия и Средиземноморието.
Партянската империя е една от най-влиятелните цивилизации в древния свят, като е и един от най-силните съперници на Римската империя. Като столица на Партянската империя, Ниса е един от най-значимите символи на имперска власт.
Интегритетът и автентичността на обекта и на околните му територии е безспорен. Доказано е, че това са първоначалните му граници и че той се е намирал в подножието на планината Копетдаг. Обектът не представя първоначалния облик на партянската столица, а облика на руините се е образувал в следствие от естествената ерозия.
Обектът е един от хиляда и триста исторически и културни монументи на територията на Туркменистан. Ниса също е един от осемте държавни исторически и културни паркове, които са създадени, за да защитят най-важните културни паметници в страната.
Налична е буферна зона. За този обект се отнасят същите разпоредби, като тези за градоустройствения план на град Багир. Необходими са сериозни усилия, за да се създаде ефективен план за съхраняване и поддръжка на обекта, който да осигури съхранението на наскоро разкопаните части там. Създаден е пет годишен план, за периода от 2006г. до 2010г., който трябва да спомогне за по-добър баланс между отделните дейности /например между провеждане на археологически разкопки и консервация/, като се картотекират и обединят всички съществуващи документи и стратегии, свързани с този обект.

Тези забележителности в Туркменистан са под закрилата на ЮНЕСКО и са част от Световното природно и културно наследство на човечеството.